Англичаните за нас

Да ти разкажа за България!

Здравей, приятелю. Оотдавна ме молиш да ти разкажа за България. През годините, откакто живея тук ти така и не намери време да ме посетиш, а аз всеки път, когато посягам да ти пиша, се чудя от какво да започна. Защото България е невероятна страна, съчетала на малко повече от 100 кв.км. такова разнообразие от природни дадености, като че ли Господ е решил да даде на българите от всичко по малко -море и планини, безкрайни житни полета и величието на Дунава... Защото България е населена с удивителни хора, които псуват страната си в кръчмата на чаша ракия (O! Някой ден непременно трябва да опиташ това изгарящо питие!), но са готови да ми се вкопчат в гърлото, когато се опитам да им посоча абсурдите, сред които живеят ("Ти ли че ми кажеш!.." - е най-мекият израз, с който обикновено започва "разговорът" на тази тема)... 

Не, това не е страна на селяни - имат си и съвсем модерни типове, в костюми на "Boss" и "Armani" (или имитиращи такива), които пушат пури, пият американско уиски и тежко разсъждават за мястото на страната им в Европа и света, но. мога да ти разказвам много, мога да изпиша стотици килограми хартия и пак не си разбрал нищо - толкова многолика е България. Смятам обаче да се спра на един... не мога да го нарека празник - един ден в годината, по-точно едни 3 минути в годината, които събират в едно далечните праисторически корени на тази страна и нейното европейско бъдеще, 3 минути, когато един до друг, равни като в съдния ден, се изправят богатият и бедният, селянинът и министърът, патриотът и космополитът. Този ден е 2 юни. Когато за пръв път чух как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата, ужасно се изплаших. "Война" - помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище. И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю - в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение - автомобилите и градският транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка.

Стана неестествено тихо. Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените! След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев - поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за "свободата на отечеството". Всички емигранти в Румъния, те отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска. В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни - от "приятелски" куршум). Накратко - това е историята. Чувал я бях, но, да ти кажа право, не бях особено впечатлен - приключенска му работа. Авантюризъм и малко безотговорност. Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност. От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира. Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година. 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял Христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят - но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца. Аз в тези три минути. обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам - на целия български народ и на всеки българин поотделно. Завиждам им за това, че са имали такова необуздано, неразумно и да саможертва героично минало, за изпълненото им с недъзи и противоречия настояще, в което, убеден съм, са корените на едно достойно и независимо бъдеще. Тъжното е, че самите те, изглежда, не го осъзнават.

 

Напиши и изпрати писмо (история, снимки, клип, каквото си искаш) със заглавие "П.М." на info@men.bg !

Най-четени от

Най-четени

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Аптекаря
08 юни 2013 | 16:21

Kurdoff има значение как казваш едно нещо. Ти го казваш с омраза и гняв, аз със съжаление. Не че има значение де. И в двата случая кел файда. Но си прав за манталитета. Дай идея как да изкореним поне последните 20 години от промиването на мозъци, освен базука в Парламента разбира се.

Kurdoff
07 юни 2013 | 11:15


Аптекаря от 06 юни 2013 | 17:27

Писано от чужденец с бая редакция, обаче този инглишмен е забелязал и заченал една страшно актуална и все пак некоментирана идея. Курдоф, който както винаги не пропуска шанс да охули, напсува и омаловажи всичко духовно ценно тука вече сбърка. Проблемът не е само в характерът на българина. Проблемът е, че в този ден 02.06 може да се види как сам по себе си българинът поглежда в едно огледало, дълбоко в себе си, вижда историята си, вижда всичко, всичко разбира и пак НИЩО не осъзнава. Не осъзнава, че кръвта във вените му, духът му всичко идва от потекло на народ, който е вършил не невероятни, а направо грандиозни постижения, открития, победи в невъзможни битки. Просто не вижда, че българския дух, като пламък - някога бил горски пожар, сега мъждука като гаснеща свещ и българското самосъзнание и изобщо "българското" като цяло гние и потъва в забвение. Забравя се, умира и изчезва в един "съвременен" свят. Свят в който няма народ, няма история, няма минало и съответно няма бъдеще. Свят на атеисти, капиталисти и егоисти. В нашето минало да бъдеш амбициозен означавало да те запишат в книгите и учебниците по история. Сега да си амбициозен означава да прегазиш конкурентите си, да унижиш враговете си, да предадеш близките си (та дори и собствените си идеи и принципи), да се продадеш и да прецакаш целия си народ. Иронично е...

Вуйче к'во не пропускам да нахуля бе?Ти си "посолил" повече от мене пък в мен се огледа.Двамата казваме едно и също нещо с различни думи.Проблемът е един и той се казва МАНТАЛИТЕТ.Променим ли това ще живеем в едно по-добро място.

Аптекаря
06 юни 2013 | 17:27

Писано от чужденец с бая редакция, обаче този инглишмен е забелязал и заченал една страшно актуална и все пак некоментирана идея. Курдоф, който както винаги не пропуска шанс да охули, напсува и омаловажи всичко духовно ценно тука вече сбърка. Проблемът не е само в характерът на българина. Проблемът е, че в този ден 02.06 може да се види как сам по себе си българинът поглежда в едно огледало, дълбоко в себе си, вижда историята си, вижда всичко, всичко разбира и пак НИЩО не осъзнава. Не осъзнава, че кръвта във вените му, духът му всичко идва от потекло на народ, който е вършил не невероятни, а направо грандиозни постижения, открития, победи в невъзможни битки. Просто не вижда, че българския дух, като пламък - някога бил горски пожар, сега мъждука като гаснеща свещ и българското самосъзнание и изобщо "българското" като цяло гние и потъва в забвение. Забравя се, умира и изчезва в един "съвременен" свят. Свят в който няма народ, няма история, няма минало и съответно няма бъдеще. Свят на атеисти, капиталисти и егоисти. В нашето минало да бъдеш амбициозен означавало да те запишат в книгите и учебниците по история. Сега да си амбициозен означава да прегазиш конкурентите си, да унижиш враговете си, да предадеш близките си (та дори и собствените си идеи и принципи), да се продадеш и да прецакаш целия си народ. Иронично е...

Kurdoff
06 юни 2013 | 10:40

Интересно ми е колко редактирано е това писмо от редакторите,ако е редактирано.Дали са го получили на английски и са го превели.Не,че не допускам чужденец да научи перфектно български,но все пак.Интересно ми е защото в предното писмо "българин" не беше писал на български 5 години и си беше пратил писмото на маймуница. Относно темата:Българите сме много рядка гадна порода.Мразиме много и много завиждаме. "Аз може да съм зле ,ма ми е добре що и на Вуте му е зле".Имаме прекрасна страна и докато тиквите,които живеят в нея не разберат,че те са държавата ,а не някъв сбирщайн от 240 в парламента и не си възпитават децата така,че да напуснат страната при първа възможност никога няма да се оправиме.Интересното е,че познавам много чужденци и всички те много харесват в България и на всички им е направило впечатление как самите българи не я обичат.

Belladona
05 юни 2013 | 23:57

!!!

hunt
05 юни 2013 | 20:38

Ако не е от форумните измишльотини тип "българин-пише-патриотична-провокация" - в което доста се съмнявам, това писмо заслужава много по-широка публичност.

girl
05 юни 2013 | 17:27

mnogo silno i dobre kazano...