Големият футбол никога не е бил особено справедлив. Може да бъдете талантливи, може да бъдете невероятни и изключително технични, но щом съдбата откаже да подаде ръка или поне да ви инжектира с грам късмет, забравете за великата сцена. Предполагаме, че истории като тази могат да бъдат намерение в редица отбори, ще се опишат с дълбоки въздишки, откъсват ни от ежедневието поне за малко и след това ни връщат обратно в сивата реалност. Такава е историята и на Ейдриън Дохорти. Роден в Северна Ирландия, той не просто обича тази игра, той диша с нея.

Провъзгласен за малкия Моцарт, на 14-годишна възраст успява да подпише договор с Юнайтед, като преди това отказва офертата на Арсенал и Нотингам Форест. Неговата история е увековечена от спортния журналист Оливър Кей в книгата "Завинаги млад: Историята на Ейдрин Дохорти, изгубеният гений на футбола". Авторът споделя за своя герой следното:

"Ейдриън беше невероятен талант, невероятна личност и невероятна тъжна история. Той е по-впечатляващ от всяка друга личност, която можете да видите във футболния свят днес. От една страна имате съвършен футболен талант, за когото Гигс казва "абсолютно невъзможен", а Гари Невил го нарича "Извънземният", а от друга имате футболист-антиматериалист, който се вози с автобуса и всяка събота седи и свири на улиците, вместо да гледа първия отбор. Неговите идоли са Марадона, за когото Дохърти казва, че ще надмине, но винаги е обичал и Боб Дилън." 

Един от експертите на младешката академия в Юнайтед, ТОни Парк, го описва като: 

"Гигс, Андрей Канчелскис и Кристиано Роналдо в едно.".

В деня на неговия дебют, Дохърти гледа от пейката, защото преди това е контузил жестоко коляното си и може само да наблюдава как Гигс започва да пише своята история. През декември, когато е почти възстановен, Ейдриън се подготвя за нов опит, но отново проклетото коляно не издържа и нанася втори удар по ирландеца. След тази контузия, всички вече осъзнават, че това момче никога няма да е същото. Осъзнавайки, че ранната операция е можела да промени изцяло историята на играча, семейството и близките изпитват жестоко съжаление към него и обстоятелствата, които са се случили. 

В периода на възстановяване, Ейдриън се фокусира върху музиката и започва да се фокусира повече върху това, отколкото върху тичането след топката. Ето защо и Алекс Фъргюсън го описва като "Онова тихо момче с невероятни умения, което изглежда по-щастлив с поемите, книгите и своята китара.". 

Една легенда, която можеше да прибере Бекъм в задния си джоб

Но съдбата не го позволи!

Въпреки голямата заплата и възможността за много по-охолен живот, младият футболист се отдалечавал толкова много от своите колеги, че рядко можел да бъде разпознат. На тренировките идвал със старо ръждясало колело, китара на гърба си, както и скъсани изтрити дрехи, за които мнозина подозирали, че са втора употреба. Най-доброто казано по-негов адрес е, че играе като Раян Гигс на терена, но свири на китара като Боб Дилан. След освобождаването му от Юнайтед, футболистът започва различни работи, играе малко за Дери сити и накрая се мести в Холандия, където прави мебели с приятели.

По същото време, неговите приятели от академията вече стават европейски шампиони имат 6 титли зад гърба си и процъфтяват, докато Ейдриън е вече забравен. Неговият живот приключва доста смешно и трагично, имайки сериозна фобия от вода, той се подхлъзва и пада в канал, когато го изваждат, вече е в безсъзнание. Един месец в кома и ден, преди да навърши 27 години, Ейдриън умира в болницата. И докато мнозина смятат, че той е пропилял таланта си по най-смешния възможен начин, Кей пише:

"Насладата на Ейдриън идваше от музиката - тя беше неговото бягство. Някои могат да казват, че това е загуба на талант и живот, но парите и успехите никога не са го мотивирали. Той изживя живота си, както никой друг, без да поглежда назад и да се гневи."