През последните години в родния спорт ни топлеше само споменът за златната 1994-та година. Съмняваме се, че има човек, който не знае, че сме четвъртата футболна сила през онези години. Бразилците също спират да играят за следващите 20 години. За този период от време стигнахме дъното и след това се опитахме да плуваме срещу течението. Ясно е, че ще захапем темата за Лудогорец и инфарктната победа (съседите със сигурност ще я опишат като такава, защото викаха много по-силно). Хората обикновено се радват, когато роден отбор се похвали с подобен успех, но радостта при нас е малко по-различна. Защо е толкова трудно да се зарадва на подобно постижение? 

1. Там няма българи, за какво да викаме за тях

Един от основните мотиви за изразяване на негативизъм. Подозираме, че ако беше софийски отбор, тогава родният гений щеше да измисли други доводи, за да бъде контра. Пиперливият фенски характер използва двойния аршин, когато сравнява отборите. Същата логика може да се приеме и за Реал Мадрид, защото само 9 футболиста са испанци. Как може да има фенове, които да викат за тях? Какъв е този отбор, след като имат само 9 родни футболиста? Някой бързо да разкара Роналдо, Бензема и Жозе. Десетата титла да се върне, докато отборът не стане изцяло испански. Какво точно означаваше "Футболен клуб"? 

2. С пари всеки може да направи отбор

Само на игрището пред блока не се играе с пари, а за удоволствие. Модерният футбол се превърна в много скъпа инвестиция и лукс за много тесен кръг от хора. Трябва ли това да бъде причината за изливането на тонове омраза? Алишер Усманов се е настанил в Арсенал, Роман Абрамович отдавна е притежател на Челси, а  шейх Мансур ибн-Зайда-ал-Нахайяна притежава Манчестър Сити и пак няма толкова омраза, колкото можеш да се срещне на роден стадион. Хейтът винаги се поднася с копринени ръкавици при евентуален успех, защото "Победихте, ама платихте на съдията!", "Член за тебе, мене и леля!" и много други. Сещаме се за друг малък и посредствен отбор с подобен зрителски интерес, но неговите мачове са трудни за посещение, защото билетите до Монако са по-скъпи! 

3. Каква Шампионска лига, бе? Аз съм фен на Септември-Симитли!

Тайната на далечната 1994-та година се крие в това, че преди първият мач, родните национали са си обещали, че всички драми на клубно ниво се забравят, защото пред тях стои една много по-голяма цел. Ние щяхме да бъдем толкова щастливи и ако ФК Гълъбово се бяха класирали. Каква щеше да е разликата? Подозираме, че щеше да бъде открита връзката между Гълъбово и Китай, за да може после да се каже, че кучета там не са останали (примерно). Подобно чудо се случва толкова рядко, че трябва да се зарадваш! 

4. И да паднем и да бием

И докато всички са заети с измерването на футболните емоции, проверяването на личната карта и откриването на истинските корени, други отвориха по една студена бира и зачакаха тегленето. Какво толкова? Ще погледаме малко Шампионска лига на живо, а не пред телевизора, както се случва всяка година. Сигурни сме, че тогава ще стане ясно и за други приятелства, клуб на интереси и обмяна на опит между футболни фенове, но това не ни интересува, когато друг отбор се похвали с подобен успех, пак ще се радваме. Футболът е спорт, емоция и забавление, но и всеки е свободен да се сбие, защото това помага на отбора. 

5. Обединяваме се само за националния!

Поредната лъжа, когато става въпрос за футбол. Все по-малко хора отиват на стадиона, когато България излиза, защото първо се пеят две различни версии на националния химн, а емоциите гарантирано се свеждат до клубно ниво и премерване на силите. Няма значение, защото съдията и без друго се отличава с наклонности.